ТОП 5 митове за електронните подписи
За повечето от нас е ежедневие да правим онлайн преводи през телефона си, да резервираме билети и пътувания в страната и чужбина, да се абонираме за електронни услуги на всички устройства, да следим дома си през онлайн приложения за наблюдение и да обменяме информация с хора от целия свят. Проверяваме салдо по сметки, плащаме данъци, подаваме декларации, живеем активно онлайн, без да губим време в пътуване и чакане по опашки, но стигнем ли до трудово-правни взаимоотношения – все още разчитаме на хартиени документи.
Често правим неща по инерция и защото „винаги така сме ги правили“. От време на време, обаче, трябва да се замисляме дали има нужда да продължаваме така и дали това е най-добрият начин.
Когато става въпрос за администриране на документи, все повече хора търсят друг начин, алтернатива на хартиените копия, особено в контекста на Наредбата за електронни документи, която отваря възможност за дигитализация и на този аспект от ежедневието ни.
Въпреки ясната нормативна рамка, множество иновативни проекти и добри примери, все още съществуват редица митове за електронните подписи. Нека разгледаме пет от тях и разясним как стоят нещата наистина.
Все още са много популярни схващанията, че:
- Електронните подписи не са законни
- Електронните подписи не са сигурни/защитени
- Електронните подписи са прекалено скъпи
- Електронните подписи изискват сериозни технически познания
- Електронните подписи са трудни за настройване
Преди да „разбием“ тези митове, нека да отговорим на въпроса какво всъщност е електронния подпис:
Електронен подпис е реквизит на електронен документ, предназначен за защитата му от фалшификация. 1
Полагането на електронен подпис означава, че:
- се идентифицирате като автор на електронния документ
- се съгласявате със съдържанието на документа
- защитавате документа от последващи промени 2
1. Електронните подписи не са законни
Много хора все още не са наясно с правната валидност и технологичния напредък на електронните подписи. Липсата на осведоменост води до скептицизъм относно тяхната ефективност и сигурност.
Всъщност, в Наредбата за електронни документи от 2018 г. подробно са описани допустимите от българското законодателство видове електронни подписи и тяхното приложение.
2. Електронните подписи не са защитени
Всеки електронен подпис представлява уникална двойка цифрови ключове. Първият ключ е частен и таен, съчетаващ нещо, което имате, с нещо, което знаете. Той се генерира и съхранява върху смарт-карта (нещото, което имате). Достъп до картата и ключа в нея имате само Вие, собственикът на подписа, чрез ПИН-код (нещото, което знаете). Именно с частния ключ подписвате. Другият ключ от двойката е публичен и е нужен, за да се разчете подписът, положен с частния ключ.
При ползването на квалифициран електронен подпис се запазва информация за всеки един подпис, документ и съобщение, дата, време и локация на подписване, което позволява целият процес да бъде проследен. Всяка промяна на вече електронно подписан документ го прави невалиден.
След всичко казано по темата, по-скоро е основателен въпросът за сигурността на саморъчния подпис и механизмите за негова защита. Все пак, обръщаме внимание, че безопасността на електронния подпис зависи от правилното му използване и защита на съответните криптографски ключове и сертификати.
3. Електронните подписи са прекалено скъпи
За разлика от саморъчния подпис, квалифицираният електронен подпис има цена към доставчика на удостоверителни услуги. Както стана ясно, има различни електронни подписи – по-евтини, по-удобни, по-автоматизирани, по-сигурни. Всеки има своите предимства и ограничения, както и съответната цена, която варира от 12 лева на година за КЕП до 1,5 лева за всеки ОКЕП при различните доставчици.
Ако сравняваме само цената на саморъчен и цената на електронен подпис, то определено везната натежава в полза на безплатния саморъчен подпис, положен на хартия. Тук обаче е редно да сложим от другата страна на везните и разходите за хартия, печат, време за координация, химикали, куриерски разходи, папки и помещения за съхранение. Добавете и времето за търсене на документ в целия архив, включете и риска от физическа загуба на документи – форсмажор, пожар, кражба, наводнения…. И нека сега да направим сметката дали цената на електронния подпис не е за предпочитане.
Как излизат сметките за Вас, може да проверите с нашия калкулатор за разходи за поддръжка:
4. Електронните подписи изискват сериозни технически познания
Да, но само за тези, които ги създават и поддържат. Техническите познания, необходими на потребителите на електронни подписи, се свеждат до способността да се зареди външен носител към компютър за КЕП подписи , изтеглянето на мобилно приложение, правене на снимки с телефон, сваляне на файлове и натискане на бутон „Подпиши“.
Може да изтеглите приложенията на нашите партньори от тук и тук и да се уверете, че не ви трябва диплома за инженер 
, за да подписвате с електронен подпис.
5. Електронните подписи са трудни за настройване
Повечето електронни подписи, които познаваме, дори не изискват настройка, а ако има такава, то тя се прави от доставчика или партньора на доставчика. Разбира се, необходимо е да се мине през процедура по идентификация и валидация на лицето със съответните стъпки, но това обикновено отнема 2-3 минути. След това подписването става само с един бутон.
Ако все още имате съмнение в надеждността и приложимостта в ежедневната Ви работа на електронните подписи и електронните трудови досиета, споделяме и няколко полезни линка:
Доставчици на ел. подписи в България
Ползването на електронни подписи в HeRMeS еXpress е проектирано да бъде лесно и удобно за потребителите. След изтегляне на приложението на избрания доставчик на електронни удостоверителни услуги, може да разчитате на видео инструкции и вграден съветник при регистрация и валидация на електронен подпис.
Ние се грижим за интегрирането на HeRMeS eXpress и приложението за ОКЕП, както и нотификацията и валидацията на подписания документ, както и надеждното съхранение, съгласно нормативните изискания.
Ако искате да научите повече, пишете ни.